|
Нумизмат |
|
Да видим красотата на монетите
|
|
. |
|
Използвани са материали от “Часовникът”, Л. Петрушев, Държавно издателство “Техника”, София, 1986 |
|
Електрически часовници
Тези часовници работят с електрическа енергия. Тя поддържа люлеенето на махалото или баланса, задвижва електромагнитен или електромеханичен механизъм. Електрическата енергия започва да се използва при часовниците в начолото на XIX в., когато механичните часовници са изминали дълъг път на развитие и показват доста сигурно и точно времето. Ето защо първите електрически часовници принципно малко се различавали от механичните. Прието е, че първият електрически часовник е създаден в Мюнхен през 1839 г. От физика Карл Щайнхел. Но Александър Байн е този, който пръв конструира електрически часовник, различен от механичните. В 1849 г. Той |
|
патентовал в Единбург своето изобретение. Главните възли все още били заимствани от механичните часовници, но времето се из- мервало с електрически импулси, подавани на махалото. През следващите години (1845-1847) Байн е завършил своя пръв работещ електри- чески часовник. При люлеенето си махалото 1 включва (или изключва) електрическата верига през контактите 4. По този начин от източника |
|
5 се подават необходимите импулси за поддържане на движението на махалото и на движението на стрелките. Импулсите за люлеене на махалото се получават чрез постоянния магнит 2 двата солиноида 3, включени последователно. |
|
След Байн много физици, инженери и електротехници дали своя принос в създаването на все по– съвършени електрически часовници. Едно сполучливо решение, намерило дългогодишно приложение, е наложената в началото на века от известната фирма ”Юнгханс” система АТО. От електрически часовници са съставени и системите, състоящи се от един главен |
|
източник (часовник-майка) и няколко вторични часовника - получаващи команда от него. Благодарение на развитието на полупроводниковата техника са създадени принципно нови уреди за измервани на времето. През 1961 г. се появиха ръчните “камертонни” часовници. |
|
Електрическата им схема осигурява непрекъснато трептене на камертона 1 и задвижване на механизма на стрелките с двата палеца 2 и 3. Популярните и днес ръчни часовници - кварцовите - се появиха през 1960 г., но първите опитни образци са от 1971 г. При тях се използва т. нар. “пиезоелектричен” ефект. Това е свойството на някои кристали при опън или натиск да се наелектризират, а при протичане на електрически ток - да се свиват или разширяват (да трептят). Този ефект е особено силно изразен при кристалите на кварца, затова той се прилага в съвременните кварцови часовници. Кварцовите часовници освен точното измерване на времето изпълняват и много други функции: може да работят като хронографи, да имат алармено(будилниково) устройство и понякога изпълняват по няколко мелодии, да имат миниатюрен калкулатор, да показват времето в различни точки на земното кълбо и дори да “имат” електронни игри. Малките кварцови часовници се захранват с миниатюрни батерии, осигуряващи продължителна и сигурна работа до няколко години. Някои модели имат и допълнителни слънчеви батерии. |
|
Създаването на най– новите молекулни и атомни часовници представлява истинска революция в измерването на времето - при тях вече не се изхожда от движението на Земята. С тяхната употреба се въвежда и новият еталон - атомно време. С помощта на атомните часовници и новото атомно време астрономите имат възможност да извършват изключително точни наблюдения.
|
|
10 Май 2009 г. |
|
Електрически |