|
Нумизмат |
|
Да видим красотата на монетите
|
|
Използвани са материали от “Часовникът”, Л. Петрушев, Държавно издателство “Техника”, София, 1986 |
|
Първите пясъчни представлявали два стъклени съда, свързани с междинен метален пръстен. Най– често с тях измервали 5, 10, 15, 20, 30 мин, рядко 1 час, но са известни часовници,отмерващи 3 часа или само 1 мин. Скоростта на изтичане на пясъка зависи преди всичко от едрината на на неговите зърна. Били конструирани и по– сложни пясъчни часовници. При използването |
|
на четири часовника, измерващи различно време - 15 мин, 30 мин, 45 мин и 1 час, и с помощта на циферблат времето се отчитало доста точно. Преместването на циферблатната стрелка и обръщането на часовниците се извършвало от специален човек. |
|
През XV в. на корабите на Христофор Колумб е имало по осем половинчасови пясъчни часовници. Те висели на напречната греда в трюма и след изтичането на последната песъчинка дежурният юнга удрял камбана, а дежурният офицер нанасял чертичка върху специална плоча. При ясно и хубаво време показанията им се сверявали по слънцето в 12 ч. на обяд Пясъчните часовници се използвали при определяне на скоростта на корабите. И днес, макар и рядко, в някои случаи се използват пясъчни часовници, напр. в домакинството при варене на яйца, при изнасяне на лекции, при телефонни разговори и др. |
|
Изобразеният на скицата пясъчен часовник е от 1800 г. Направата му не е трудна, още повече, че с използването на два отделни съда се избягва сложното за изработване двуобемно стъклено тяло. Размерите на оригинала са: височина 170 мм и диагонал на осмостенната основа 100 мм. Най– напред трябва да се намерят |
|
подходящи стъклени чаши - напр. чаши за вино с диаметър около 70 мм. Изрязването и шлифоването им е най– добре да се повери на майстор - трябва да се “отнема” материал, докато се получисветъл отвор с диаметър 4-6 мм. Едва след изработването на чашите и измерването на височината им може да се пристъпи към начертаването на работните скици на часовника. Останалите елементи на пясъчния часовник са рамката и свързващият двата съда (чаши) месингов пръстен. Рамката се изгражда от осмоъгълни основи и четири колонки. Дървените детайли трябва да са здраво свързани, напр. С типли(цилиндрични трупчета), залепени със силикон. Месинговият пъстен трябва да се престърже, като размерите му се определят от вече готоните за монтаж чаши. Диаметърът на отвора за изтичането на пясъка е около 1 мм, но окончателният размер трябва да се определи опитно в зависимост от приготвения пясък и преди всичко от времето, което искаме да показва часовникът. При монтажа трябва да се внимава за доброто уплътнение. Накрая готовият часовник е добре да се байцва и лакира. |
|
10 Май 2009 г. |
|
Пясъчните часовници
Все още не се знае кога точно са се появили пясъчните часовници. Има сведения за използването на пясък в часовници още от епохата на Архимед (287 - 212 г.пр.н.е.). Но тогава пясъкът се използвал като задвижваща тежест при водни часовници, подобни на изработените от Ктезибий или неговият ученик Херон Александрийски. В историята на техниката е прието да се смята, че пясъчните часовници са създадени едва през VIII в. Оттогава принципът им на работа не е претърпял никакви промени - определено количество пясък изтича през малък отвор от един съд в друг за еднакъв интервал от време. В Европа пясъчните часовници се появяват през XIII в.
|
|
Пясъчни |