|
Нумизмат |
|
Да видим красотата на монетите
|
|
.
|
|
Използвани са материали от “Часовникът”, Л. Петрушев, Държавно издателство “Техника”, София, 1986 |
|
Механични часовници
Както първите образци, така и днеш- ните съвършени механични часовници се състоят от едни и същи основни възли: двигател, предавателен механизъм, ходов механизъм и регулатор. Двигателят е източник на механична енергия. Предавателният механизъм свързва двигателя с ходовия механизъм и движи стрелките. Ходовият механизъм е междинният възел, който свързва предавателният меха- низъм с регулатора. |
|
Регулаторът изпълнява най– важната функция - регулирането на хода на целия часовников механизъм, осигурявайки равномерна скорост на въртене на зъбните колела. От схемата на механичен часовник с махало се вижда, че тежестта 8 при спускане надолу завърта барабана 7 на оста 6 и задвижва системете зъбни колела 12, 11, 10, 9 и последното (анкърно колело) 2. Ако няма котва (или анкър) 1, която с двете си рамена задържа въртенето, тежестта много бързо би развила въжето, навито на барабана. С люлеенето си махалото 13 чрез котвата регулира хода на часовника. Зъбните колела 3, 4, и 5 въртят стрелките. |
|
Интересен е часовниковият механизъм, монтиран в цилиндричен корпус. Часовникът не може бързо да се изтъркаля по наклонената равнина, тъй– като монтираната в него противотежест го задържа и същевременно задвижва и стрелките. С промяна на наклона се регулира и точно след като се изтъркаля до долу, часовникът се поставя в изходното положение. |
|
Пружинните двигатели са много по- разпространени. Точността на работа им зависи от основните качества на пружината - еластичност и дълготрайност. |
|
Механизмът на един малък часов- ник (джобен или ръчен) има следното принципно устройство: двигателна пружи- на 1, поставена на барабана 2, се навива чрез зъбните колела 3 и 4, свързани с механизма за навиване. При развиването си пружината задвижва зъбните колела 5, 6 и 7, анкърното колело 8 (на него е секундната стрелка) и елементите за регулира- нето - котвата 9 и баланса 10, които регулират хода. |
|
Много често изобретателите остават неизвестни. Някои изследоветели предполагат, че първият механичен часовник е дело на френският монах Жербер (от 999 до 1003 г. той е папа Силвестър II). |
|
Първите механични часовници са били и големите железни кулни часовници, които бързо се разпространили из цяла Европа: Лондон - 1288 г., Флоренция - 1300 г., Страсбург - 1352 г., Москва - 1404 г. Механизмът, монтиран в катедралата на Страсбург, бил много сложен - на всеки 15 мин излизала фигура на дете, на всеки 30 мин - млад човек, на 45 мин - войник с меч и на всеки пълен час - старец. Времето било оповестявано и с удари на камбани и движеща се фигура на петел. Тези кулни часовници се навивали с издигане на тежестише(понякога до 200 кг.). Това било трудно и се извършвало с допълнителни зъбни предавки. |
|
Едва от втората половина на XV в. се появяват по– малките часовници, които се използвали в домовете. Знаменитият италиански учен, художник и инженер Леонардо да Винчи, работил по проблемите на механиката, е оставил и скици на механизми, задвижвани от поставена в барабан пружина (около 1500 г.). За усъвършенстването на малките часовници особено голям е приносът на нюрнбергският шлосер Петер Хенлайн, изработил своя пръв преносим часовник през 1510 г. Запазена е книга от 1512 г., в която има следният текст...”млад мъж, Петер Хенлайн, конструирал уред, който удивлява учените математици, защото от къс желязо е изработил |
|
часовник с много колела. Този часовник може да се носи във всяко положение, понеже няма топузи, и може да работи в джоба на дрехата или в кесия 40 часа”. |
|
Първите преносими часовници били доста големи, без стъкла и имали яйцевидна форма - често наричани “нюнбергски яйца”. До началото на XVII в. пред циферблатите имало |
|
защитен метален капак - едва от 1600 г. започнали да поставят стъкла. След въвеждането на пружината следващият голям скок в развитието на |
|
часовниковите механизми е свързано с имената на Галилео Галилей и Християн Хюйгенс. Това е създаването на махало. Преди тях с движението на махалото се занимавали и други учени, като Леонардо да Винчи дори е оставил и схема. Галилей не успял да изработи тези уреди - той починал през |
|
1642 г., но неговият син Винченцо изпълнил по скица един часовник с махало. |
|
Холандският физик Хюйгенс (1629 - 1695 г.) изработва механизъм с махало в началото на 1657 г. и го патентова същата година. Следващата година той издава и книгата “Часовници”. Джобните часовници също ставали все по– съвършени. Пружината била окончателно поставена в барабан и това осигурило не само по– сигурната и точна работа, но и удължило времето на работа с едно навиване от 12-15 часа до 24 часа. |
|
Швейцарският математик Никола Фацио (1644 - 1733 г.) изнамерил метод за пробиване на скъпоценни камъни. Той патентовал своето изобретение и през 1704 г. Започнало използването на съответно обработени рубини за лагеруване на осите на джобните часовници. |
|
Ръчните часовници имат най– кратка история. Серийното им производство започва след 1900 г. |
|
10 Май 2009 г. |
|
Механични |