|
Нумизмат |
|
Да видим красотата на монетите
|
|
Използвани са материали от “Часовникът”, Л. Петрушев, Държавно издателство “Техника”, София, 1986 |
|
Водните часовници са конструирани на два основни принципа - с “вливане” (напълване) и “изтичане”. При първите времето се отчита по деленията, нанесени на стената на съда, докато той постепенно се пълни с вода. Сравнително точни показания може да се получат само при равномерно вливане на водата. Това се постигало с използването на два и повече съда с преливници, така че от последния съд в часовника изтичало постоянно количество вода. |
|
По времето на Асурбанипал (640 г.пр.н.е.) във Вавилон били използвани цилиндрични водни часовници с изтичане. Първото им напълване с вода било при изгрев слънце. През деня те се изпразвали 5-6 пъти. След всяко изтичане специален глашатай оповестявал часа. Водни часовници с конусовидна форма на съда и по точно отчитане е имало по времето на Аменхотеп (1414-1375 г.пр.н.е.). Формата на първите гръцки водни часовници наподобявала амфора. Тази форма осигурявала доста равномерно изтичане на водата. Водният часовник-будилник на Платон (400 г.пр.н.е.) имал следното устройство. |
|
Водата изтичала през тънка тръбичка Е в долния съд F и след достигането на определено ниво започвала да пълни резервоара K. Въздухът в него се сгъстявал и при достатъчно увеличаване на налягането изтичал през тръбичка L до флейтата. Един от най– известните водни часовници, създадени от |
|
Ктезибий, може да се види възстановен в повечето съвременни музеи на науката и техниката. |
|
Поплавъкът заедно с показалеца-стрела се изкачва нагоре и посочва времето по цилиндричен циферблат (това е и първият циферблат). Допълнителното всекидневно завъртане на целия барабан с циферблата пригажда работата на часовника към приетата тогава нееднаква продължителност на часовете (различна за всеки месец). Движещата се фигура на дете показва времето, а от очите на другата фигурка изти- чат сълзи - това била водата, вливаща се в цилиндъра с по- плавъка. |
|
За механичната част на този часовник Ктезибий конструирал и изработил система зъбни предавки, чрез които се осъществявало сложно въртене на барабана с циферблата, така че показанията на часовника да бъдат точни всеки ден и да са съобразени с променящата се продължителност на деня и нощта. |
|
При този часовник, циферблатът е кръгъл. Водата се влива в цилиндъра и поплавъкът се покачва бавно. С помощта на на корда и противотежест се осигурява въртенето на стрелката. Много по– късно - XVI век, е изработен воден часовник, който по устройство не се различава от този на Ктезибий, но при него водата изтича. |
|
Подобно устройство има и описаният от Витрувий воден часовник. Стрелката, показваща часовете, се завърта от системата зъбно колело-зъбен гребен (рейка). Рейката е монтирана на пръта с поплавъка и се изкачва заедно с него. През IX в. Карл Велики (742 - 814 г.) използвал в двореца си в град Аахен сложен воден часовник, подарен му от Харун ал |
|
Рашид. Богато позлатен той бил изработен между 799 и 807 г. Показвал часовете със звънкане на златни топчета, падащи в меден съд. В 12 часа на обяд се отваряли малки вратички и излизали 12 рицари на коне. |
|
Конструираният през 1576 г. от Соломон де Гаус воден часовник е с много остроумно решение. Водата изтича равномерно от горния по– голям съд в долния, чието дъно е затворено с неподвижна конусовидна тапа. Когато водата в долния съд достигне определено ниво, целият съд се спуска надолу, като кобилицата, на която е окачен с другото си рамо, придвижва зъбното колело на един зъб. През така отворената пролука около |
|
тапата изтича вода. В следващия момент олекналият съд се връща нагоре, докато се затвори, и отново започва да се пълни. Така - зъб след зъб - се завърта и часовниковата стрелка. |
|
При водния часовник, изработен също от Соломон де Гаус, принципът на действие е друг. Водата последоветално изтича през малък отвор в най– долната преграда на разделения с вътрешни стени барабан, който бавно се по шнуровете, на които е окачен.Часовникът има и будилен механизъм, задвижван с тежести. Интересен е и малкият преносим воден часовник, дело на парижки часовникар от миналия век. Водата изтича за определено време от горния |
|
в долния резервоар, след което часовникът трябва да се обърне и отново отчита същия интервал от време. Водните часовници са важен етап в историческото развитие на измерването на времето. Благодарение на тях и особено на конструираните за тях сложни механизми човечеството се доближи да създаването на използваните н днес механични часовници. |
|
Водните часовници
Наред със слънчевите в древността се разпространили и друг вид часовници - водните. С тях времето се отчитало през цялото денонощие, работели на закрито и не се влияели от атмосферни условия. Тези часовници се наричат често клепсидри - от гръцките думи “клепто” (вземам) и “удор” (вода). |
|
22 Ноември 2011 г. |
|
Водни |
